Болести предавани по полов път

Първичен сифилис: твърд шанкър

Първата характерна проява на сифилиса е т.нар. твърд шанкър (ulcus durum), който се появява на мястото, където бактериите са проникнали в организма. Лезията може да се образува върху различни анатомични зони – главичката или тялото на пениса, външните полови органи, ануса, ректума, шийката на матката, устните, езика, сливиците и други лигавици.

Раната е с кръгла или овална форма, неболезнена, с размери между 5 и 20 мм. Има ясно ограничени ръбове, гладко дъно с медночервен цвят и е с характерна плътност, напомняща хрущял при допир. В повечето случаи е само една, но понякога може да има и няколко. Обикновено между седем и десет дни след появата ѝ се увеличават близките лимфни възли – най-често в слабините или на шията. Те също са неболезнени и твърди при опипване. Ако не се проведе лечение, шанкърът може да заздравее самостоятелно в рамките на 4 до 8 седмици.

Вторичен сифилис: кожни обриви

Около шест седмици след появата на шанкъра – при липса на лечение или при неефективно такова – настъпва вторият стадий на сифилиса. Той се проявява с обриви по кожата и лигавиците. Тези обриви обикновено не сърбят и не болят, като варират по размер от лещено до царевично зърно. Цветът им е розовочервен. Продължават около 2–3 седмици, но при липса на терапия могат да се появяват периодично – с прекъсвания от седмици или месеци. През този стадий често се наблюдава генерализирано увеличение на лимфните възли в цялото тяло.

Третичен сифилис: късни усложнения

Ако болестта остане нелекувана, около третата година след заразяването може да се развие третият стадий на сифилиса. Тогава настъпват тежки увреждания на кожата, а също и на вътрешните органи и системи – включително нервната и сърдечно-съдовата.

Диагностика и лечение

Ранната консултация със специалист  е от съществено значение за своевременна диагноза и ефективно лечение – не само на заразения човек, но и на неговите партньори. Пълно излекуване е възможно при първичния и вторичния сифилис. Навременното лечение на партньорите по време на инкубационния период също може да предотврати развитието на болестта.

Причинител:
Хламидиалната инфекция се причинява от бактерията Chlamydia trachomatis, която засяга главно половите и отделителните органи.

Начин на предаване:
Заразяването става основно чрез незащитен вагинален, анален или орален секс. Възможно е и предаване от майка на дете по време на раждане.

Инкубационен период:
Симптомите обикновено се появяват между 5 и 12 дни след контакт със заразен партньор, но в някои случаи инфекцията може да остане безсимптомна дълго време.

Клинични форми на протичане:
Хламидиалната инфекция може да се развие по няколко начина:

1. Симптоматична форма – бактерията се размножава активно и води до поява на течение, парене при уриниране и възпаление на шийката на матката при жените.

2. Асимптоматична форма – инфекцията протича без ясно изразени симптоми, което я прави трудна за откриване без лабораторно изследване.

3. Латентна (прикрита) форма – бактериите се задържат в организма в неактивно състояние, но могат да се активират при наличие на други инфекции или дразнители.

Възможни усложнения:
При липса на навременно лечение инфекцията може да се разпространи към маточните тръби и да доведе до тазова възпалителна болест. Това увеличава риска от:

• стерилитет

• извънматочна бременност

• усложнения по време на бременност и раждане

Диагностика и лечение:
Диагнозата се поставя чрез микробиологично изследване – най-често PCR тест на уретрален или цервикален секрет. Лечението обикновено включва прием на специфични антибиотици, като е важно да се лекуват и двамата партньори, за да се избегне повторно заразяване.

Причинител:
Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папиломен вирус (HPV). Съществуват различни типове на вируса, като някои от тях могат да бъдат свързани с повишен риск от развитие на ракови заболявания, особено на шийката на матката.

Начин на предаване:
Инфекцията се предава основно чрез сексуален контакт – вагинален, анален или орален.

Инкубационен период:
Обикновено от 1 до 6 месеца след заразяване, но е възможно вирусът да остане в латентно състояние по-дълго време.

Симптоми:
Гениталните брадавици се появяват под формата на малки, меки, влажни розови или червеникави израстъци. С течение на времето те могат да се разраснат и придобият формата на „карфиол“. Обикновено са групирани на малки участъци и се намират в зони с висока влажност и топлина, като:

• под препуциума и около главичката на пениса

• в уретрата

• върху вулвата, влагалището и шийката на матката

• около ануса и в ректалната област

Диагностика:
Поставянето на диагнозата обикновено се основава на характерния външен вид на брадавиците. Важно е да се разграничат от други кожни образувания, като плоските кондиломи при вторичен сифилис или предракови изменения на шийката на матката. При съмнение за HPV свързани усложнения (напр. цервикална неоплазия), е необходим допълнителен гинекологичен преглед и лабораторни изследвания.

Причинител:
Заболяването се причинява от бактерията Neisseria gonorrhoeae (гонокок), която често се открива вътре в белите кръвни клетки в секретите на инфектираните полови органи.

Начин на предаване:
Инфекцията се предава основно по полов път. Жените могат да бъдат без симптоми дълго време и в този период да разпространяват заразата чрез сексуален контакт.

Инкубационен период:

• При мъжете: от 2 до 14 дни след заразяване

• При жените: от 7 до 21 дни

Клинични прояви:

• При мъжете:
  Първоначално се усеща леко парене при уриниране, което бързо се усилва. Скоро след това се появява гъст жълто-зелен гноен секрет от уретрата, както и по-чести позиви за уриниране с отделяне на малко количество урина. Без навременно лечение може да се развие възпаление на надсеменниците (епидидимит), което в редки случаи води до безплодие, особено ако е двустранно.

• При жените:
  Симптомите често са слабо изразени или липсват, но може да има гнойно течение и дискомфорт при уриниране. Инфекцията често засяга шийката на матката и маточните тръби, като води до усложнения като сраствания, безплодие, извънматочна бременност и хронични болки.

• И при двата пола:
  Гонореята може да засегне и други части на тялото – правото черво (ректална гонорея), гърлото (гонококов фарингит) – особено при орално-анални и орално-генитални контакти. В по-редки случаи инфекцията може да доведе до ставни възпаления (гонококов артрит), очни инфекции и други усложнения.

Диагностика:

• При мъжете диагнозата често може да бъде потвърдена веднага чрез микроскопско изследване на уретрален секрет.

• При жените точността на този метод е по-ниска (около 60%). При отрицателен резултат се извършва микробиологично посяване на специална хранителна среда, резултатите от което се получават в рамките на 2–3 дни.

Причинител – херпесен вирус-тип 2 (HSV-2) и понякога – тип 1 (HSV-1)

Предаване – обикновено чрез сексуален контакт.

Инкубационен период – 4 до 7 дни след сексуалния контакт.

Симптоми:

На мястото на входната врата по лигавицата или кожата на половите органи (главичката на пениса, препуциума, вулвата, вагината, шийката на матката), лигавицата на ректума или кожата около ануса се появяват сърбеж и смъдене, последвани от зачервяване и образуване на групичка от малки мехурчета, които се разязвяват. Язвичките са кръгли, повърхостни и силно болезнени. Няколко дни след появата им върху тях се образуват корички и те заздравяват за около 10 дни. Лимфните възли в свивките на бедрата са леко увеличени и болезнени. Ако язвичките не заздравеят в продължение на няколко седмици, трябва да се извърши изследване за инфектираност с НІV.

Херпесната инфекция е хронична. Вирусите се запазват в латентно („дремещо“) състояние в нервните възли на сетивните нерви на поясната част на гръбначния мозък, акивират се през различни периоди от време и описаното „излизане на херпес“ се повтаря.

При разсейване на вируса чрез кръвта могат да възникнат преходни възпаления на нервната система, които при лица с имунен дефицит протичат тежко.

Диагностика – Клиничната диагноза е обикновено достатъчна, но може да бъде потвърдена чрез лабораторни методи.